Що е то? и Има ли почва у нас?
Към днешна дата няма легално изискване за формата и съдържанието на такъв договор.
Но съгласно Закона за задълженията и договорите (чл.9)
Страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.
"Осиновяване на животно" и "осиновител на животно" не са признати от нашето законодателство като официални термини, в Закона за защите на животните се говори за "собственик" на животно.
/В примерния договор, по-долу са комбинирани двата термина/
Въпреки липсата на утвърдена практика, наличието на подписан договор, винаги носи по-голяма сигурност на страните при каквито и да е било двустранни отношения, включващи права и задължения.
При наличие на спор или неизпълнение на някое от задълженията по договора, изправната страна винаги може да се обърне към съда за решаване на спора, като при подписан договор много по-лесно могат да се докажат реалните права и задължения, за които са се съгласили страните.
За мен правилото за договорите - "Колкото по-подробно, толкова по-добре" важи с пълна сила при Договора за осиновяване на животно, поради факта, че той все още не е достатъчно популярен у нас,
и е трудно да се презумира какво трябва да бъде задължителното му съдържание.
По-долу може да свалите примерен Договор за осиновяване на животно, който е максимално подробен и включва всички онези важни моменти, които трябва да се уредят при осиновяване на животно, за да се гарантират правата и на ПЪРВИЯ СОБСТВЕНИК, и на т.нар. ОСИНОВИТЕЛ.