На дължина достига обикновено
до 50 см, по-рядко до 70 см.
Най-често е кафява на цвят до бакъреночервена, като по-рядко се срещат сиви екземпляри.
Медянката обитава, както влажни, така и сухи терени - широколистни и смесени гори /по-рядко иглолистни/.
В планините се среща до 1900 метра надморска височина.
Медянката е яйцеживородна - задържа оплодените яйца до пълното развитие на зародишите и тогава ражда малките си.
Не е отровна и обикновено не бяга при опастност, рядко и хапе.
Храни е предимно с гущери, по-рядко с дребни гризачи.
Убива плячката си, като се увива около нея и я задушава.
Прочетете повече на:
www.discoverwildlife.com
www.froglife.org
facebook групата /Земноводни и влечуги в България
Прочетете още и в Определител на земноводните и влечугите в България
Една от най-големите и бързи змии в България - може да достигне до 2 метра дължина.
Стрелецът обитава степни и скалисти местности, храсталаци и редки гори, както и обработваеми земи.
Активен е през деня, като добре се катери по дървета и храсти.
Не е отровен, но има силна захапка и напада, ако е заплашен.
Прочетете още на:
facebook групата /Земноводни и влечуги в България
Прочетете още и в Определител на земноводните и влечугите в България
Смокът мишкар се среща в букови гори, храсталци, скалисти места и др.
често навлиза в обори, плевници и даже в стари селски къщи.
У нас е познат в цялата страна.
В планините се среща до 2000 метра надморска височина.
Активен е през деня.
Плячката умъртвява чрез захапване, увиване около нея и пристягане.
Не е отровен.
Когато не може да избяга, той напада, захапва нападателя си силно, като забива острите си зъби в тъканта, и държи продължително време без да пуска.
Захапаната от него част най-лесно се освобождава като се потопи във вода заедно със главата на смока.
Прочетете още на:
www.nauka.bg
facebook групата /Земноводни и влечуги в България
Прочетете още и в Определител на земноводните и влечугите в България
Окраската на гърба й е сива,
коремът е жълтеникав.
Обитава всякакви водни басейни, включително се среща и по Черноморието.
На брега се придържа в близост до водата.
Ловува в плитчините и поглъща жертвите си живи.
При опастност бяга към водата.
Не е отровна, но при опастност изпусна течност с неприятна миризма, която може да предизвика гадене.
При хващане изпада в мнима смърт.
Прочетете още на:
facebook групата /Земноводни и влечуги в България
Прочетете още в Определител на земноводните и влечугите в България
От двете страни в задния край на главата обикновената водна змия има две жълти или бели петна.
Затова някои я наричат още "жълтоуха".
Коремът е винаги двуцветен - жълтеникав.
Обикновената водна змия се среща най-често в блата, реки, рибни басейни и др., но може и се види далеч от водни басейни.
Храни се предимно с водни жаби, по-рядко с риби.
В планините е може да бъде намерена до 2000 метра надморска височина.
Не е отровна.
При улавяне изхвърля белезникава течност, която има неприятна миризма.
Прочетете още на:
facebook групата /Земноводни и влечуги в България
Прочетете още в Определител на земноводните и влечугите в България
Макар да наподобява змия, всъщност е от семейство "Гущери".
Достига дължина около 50 см.
Езикът му не е разделен като при змиите.
Активен е през деня и обича да се припича на слънце.
Подобно на повечето гущери и слепокът може да откъсне опашката си при опастност, като тя отново пораства.
Живороден е.
Два подвида са - Обикновен слепок и Змиегущерът, който е най-големият гущер, не само в България, но и в Европа.
И двата подвида са неотровни и не хапят.
При опастност не бяга, а замръзва на място.
Прочетете още на:
www.nauka.bg
facebook групата /Земноводни и влечуги в България
Прочетете още и в Определител на земноводните и влечугите в България