/Латвийска приказка/
Всички птици имат гнездо като гнездо, а на гълъба не е гнездо, а някакво решето — яйцата просто ще изпадат от него.
Защо е тъй? Слушайте сега.
По-рано гълъбът не си правел никакво гнездо. Ще дойде пролет, ще седне гълъбицата на земята и там ще снесе яйцата си.
Но ето че веднъж лисицата се промъкнала незабелязано и изяла всичките яйца. Натъжили се гълъбът и гълъбицата. Подхвръкнал гълъбът на един храст и загукал жално:
— Половин дузина яйца имаше — не остана нито едно! Половин дузина яйца открадна лисицата!
Тъгувал, тъгувал гълъбът, гукал, гукал, а после намислил да си свие гнездо. Събрал пръчки, но не знае как да ги сплете. Извикал всички птици от гората, за да го научат на ум и разум.
Събрали се птиците и почнали да вият на гълъба гнездо. Но едва сплели две клончета, и гълъбът завикал:
— Зная, зная! Мога, мога!
Е, щом сам може, защо ще работят другите! Захвърлили птиците клонките и отлетели.
Върти се гълъбът над дървото, тук сложи пръчица, там — друга. Падат пръчките — не може гълъбът да си оплете гнездо.
Какво да прави? Пак повикал птиците. Долетели те и се заловили за работа. Едва оплели гнездото до половина, и гълъбът отново завикал:
— Сам зная! Сам мога!
— Добре. Щом можеш сам, работи си сам.
Отлетели птиците.
Гълъбът се заловил за работа. И пак тук-там бучне пръчица — нищо не излиза.
За трети път повикал птиците. Но птиците не идват. Не искат повече да учат гълъба-всезнайко.
Тъй си и останало недовършено гнездото на гълъба. Тъй си и живее той в него със своята гълъбица.